сряда, 27 март 2013 г.

Археологически музей, Несебър

   Несебър (Месемврия) е един от най-старите български градове, населен от заселници от град Мегара и нейните колонии Бизантион и Калхедон в края на VI в. пр. Хр. До идването на българите селището е било от тракийски и гръцки тип. Градът е включен в пределите на България през 812 г., когато хан Крум го завладява и населението му се обогатява със славяни и българи. По късно за по-продължителен период Несебър (както го наричат славяните) е отново български при управлението на цар Симеон Велики.

   Археологическите изследвания и разкопки в несебърския полуостров и района на града през последните четирсет години разкриват изключителни находки от значими паметници на културата, свидетелстващи за богатата история на антична Месамбрия и средновековния Несебър.

   По тази причина през 1994 г. е открит и археологи-ческият музей в града и голяма част от експонатите са включени в неговата експозиция, обхващаща фоайе и 4 зали. Създаден е през 1956 год. и първата му експозиция е уредена в църквата „Св. Йоан Кръстител". В новата си сграда, строена специално за музей по проект на арх. Христо Коев, той се премества през 1994 год. Тук е уредена експозицията „Несебър през вековете", в която са представени многобройни паметници на културата, илюстриращи историята на античната Месамбрия и средновековния Несебър. Експозиционната площ на музея обхваща фоайе и четири зали.Той е включен и в Стоте национални туристически Във фоайето е изложена дипломата на ЮНЕСКО, документираща вписването през 1983 г. на старата част на град Несебър в листата на световното културно наследство.

 Сред уникалните артефакти в музея са откритият изключително важен надпис-декрет в чест на тракийския вожд Садала, датиран от III в. пр. Хр. и даващ богата информация за взаимоотношенията на гръцкия полис със съседните траки, както и експонираното сребърно съкровище от монети-тетрадрахми, в които преобладават тракийските имитации, което допълва сведенията за ролята на местното тракийско население в политическия и икономически живот на града през XXI-I в. пр. Хр.

Няма коментари:

Публикуване на коментар