Фестивал на изкуствата "Включи града"

   Включи града е фестивал за съвременно изкуство, организиран от Община Бургас в рамките на проект „Завръщане в Бургас: минало, настояще и бъдеще”, BG161PO001/1.1-10/2010/004 по схема за безвъзмездна финансова помощ "Подкрепа за създаване и промотиране на иновативни културни събития", Оперативна програма "Регионално развитие" 2007-2013.

    "Включи града" е фестивал, в който изкуството и публиката заживяват в една среда – те се провокират и развиват взаимно. Фестивалът включва поредица от събития, в които аудиторията има възможност да участва активно и от пасивен наблюдател или случаен минувач да се превърне в главно действащо лице. В този фестивал границите между артисти и публика не съществуват. Можеш да видиш, да докоснеш, да почувстваш или да създаваш изкуство – как ще се включиш, избираш ти.

    "Включи града" е поредица от събития, отворени за всички, без значение възраст, пол, етнос, образование и интереси. Това е фестивал, в който Бургас е знакът, който обединява всичко, случващо се там, и всеки, който реши да се докосне до него. Включи града е място и време за завръщане – на всички, които някога са напуснали града си – за да се включат отново като творци на културата на мястото, откъдето са тръгнали, но и завръщане на всички, които живеейки в тук, по някаква причина са се отдалечили духовно от него – физическо и духовно завръщане/включване в града. Включи града ангажира всички в това да бъдат творци на заобикалящото ги изкуство, дa открият себе си и своя Бургас. Тук оживява миналото, вглеждаме се в настоящето и мечтаем смело за бъдещето – на града ни и на нас самите като част от него. „Включи града” е завръщане към същността ни, а какъв по-пряк път към това от изкуството.

  Включи града има обособено фестивално пространство, в което се случват всички събития – това е Морската градина, на границата между сушата и морето, където провокацията за творчество винаги е била най-силна. Морската градина в Бургас е ключово място за хората оттук – не само заради природата и не само като място за почивка и развлечения, а защото тя винаги е била и място за културен живот. Няколко са ключовите точки, където се случват събитията в рамките на фестивала - културен център „Морско казино”, сцена „Охлюва”, Терасата до казиното, Моста, Летен театър, Графична база, Комплекс „Флора”, Басейн „Флора”, „Стената на приказките”, както и всички прилежащи алеи. Някои от тези места са традиционно използвани за културни прояви, други – биват трансформирани за такива. Според спецификата си, част от проявите се провеждат на открито, други на закрито.

     Включи града се провежда в рамките на три дни /петък-неделя/, през пролетта, преди началото на шумния туристически сезон, когато градът е себе си – такъв, какъвто местните хора го познават, създават и развиват – не за да се хареса на някой друг, а за себе си. Градът потънал в своето изкуство,един осезаем и истински Бургас.

     Включи града включва няколко сегмента, които обядиняват всички събития по време на фестивалните дни: Уъркшоп, Изложби, Артинсталации, Пърформанс, Концерти, Кино. Видовете изкуства и жанровете са максимално широко застъпени, така че всеки да успее да открие по нещо за себе си. 

     Конкретните събития в рамките на отделните сегменти са с различна продължителност – те се случат еднократно в рамките на фестивала или в продължителност на трите фестивални дни, в зависимост от тяхната идея, същност и цел.

Видео: 3D прожекция на сградата на Община Бургас
Видео: Динозаври се разхождат в Бургас, България

Фестивал на пясъчните скулптури, гр. Бургас

    В Бургас всяка година от месец Юли до средата на Септември се провежда фестивал на пясъчните фигури. Той е първият такъв фестивал в България и води началото си от 2008 година. Разположен е на територия от 5 декара в северната част на Морската градина. Във фестивала вземат участие творци и модератори от България и чужбина. Разнообразните и интересни фигури носят много радост и емоции на всеки посетители.

  През 2012 г. за пета поредна година се организира фестивалът на пясъчните фигури в Бургас, като от година на година "славата му расте, а посещаемостта се увеличава". Това каза Димитър Маджаров, управител на общинско предприятие "Летен театър, фестивали и Концерти" по повод отличието на Бургас в престижните Швейцарски туристически награди 2012 със званието "Град на пясъчните скулптури". 

    По думите му нагарадата като цяло е признание на усилията на общината да превърне града в привлекателен център за туристите, а констатацията на комисията, че Бургас е дестинация която трябва да бъде посетена говори сама по себе си, че това е изпълнено. "Всичко, което привлича туристите не е само един пясъчен фестивал. Да, той е един от най-добрите и водещ в класациите и на Европа, но това е поредната добра оценка за община Бургас" посочи Маджаров и допълни, че желаещите да разгледат пясъчните фигури, които всяка година са на различна тематика се увеличават. 

     За двата месеца на своето съществуване първият Фестивал на пясъчните скулптури в Бургас привлече над 15 000 посетители. През 2010 година докоснали се до това изкуство зрители са около 30 700. Миналата година бе рекордна откъм посещения близо 77 000 души. През 2012 година обаче посещенията на туристите надминаха този рекорд. По първоначални данни до момента над 80 000 са разгледали пясъчното градче и са се снимали до Хензел и Гретел, Цар Лъв, Красавицата и Звяра и чичо Скрудж.
  Освен засилен интерес от индивидуалните туристи фестивалът е бил посетен и от много организирани групи. "Имахме и посещение от руски, полски, чешки и румънски групи. А както се разбира явно е имало и шевейцарски групи след като са ни номинирали", каза Маджаров.

Археологически музей, Созопол

    Археологическият музей в Созопол е изпълнен с археология и историята на над 2500-годишния град, който е първата известна гръцка колония Аполония. Той е включен под номер 8 в инициативата Стоте национални туристически обекта. От 1992 година директор на музея е Димитър Недев. Сбирката му се развива в две насоки — археология (5 хилядолетие пр. Хр. - 18 век) и християнско изкуство 17 — 19 век. В музея се намира Центъра за подводна археология.

    През 1961 година Светият синод предоставя сградата на храма Св. Св. Кирил и Методий за създаване на археологически музей, в който да се съхраняват непрекъснато откриваните артефакти от миналото на Созополския край. Днес музеят се намира в сградата на читалището в старата част на града на ул. "Хан Крум" 2.

     Археологическият музей на Созопол е разположен в старата част на града. Музеят се помещава в сградата на храма „Св. св. Кирил и Методий”, както и в няколко зали, предоставени от културния център на град Созопол.   Археологическият музей представя историята и хилядолетната културна традиция на град Созопол от края на VІ хил. пр. Хр. до ХVІІ век сл. Хр. Най-забележителни са колекциите от каменни и оловни котви и щикове - ІІ- І хил. пр.Хр., древногръцки рисувани вази - VІ - V в.пр.Хр. и антични и средновековни амфори - VІ в. пр.Хр. - ХІV в. сл.Хр.
   Музеят е структуриран в две направления: археология (V хилядолетие пр.Хр. – XVII в. сл.Хр.) и християнско изкство (XVII-ХІХ век).
  В Археологическия музей може да бъде видяно алабастровото ковчеже, в което векове са били съхранявани мощите на св. Йоан Предтеча, и малката кутийка с надпис на гръцки език, която разказва за пътя на мощите до Остров Свети Иван. Мощите на светеца бяха открити при археологически разкопки на близкия остров Св. Иван през лятото на 2010 г. Днес ценната реликва често гостува в други градове, а когато е в Созопол, може да бъде видяна в храм „Св. св. Кирил и Методий” в града. Старинен Созопол с мощите на св. Йоан Кръстител бе победителят в класацията "Чудесата на България", проведена през 2011 г.

Архитектурно-исторически резерват, гр. Несебър

    Несебър е един от най-древните градове на Европа, основан преди 3200 години. През античността градът е наричан Месамбрия, през Средновековието Месемврия, а по-късно - Несебър. За вековната история на Стария Несебър свидетелстват множеството археологически находки. Голяма част от тях могат да бъдат разгледани в Археологическия музей на Несебър, който се намира в началото на полуострова. В отделни зали на музея е проследено съществуването на града по времето на траките, Римската и Византийската империя и българската държава.   
  Архитектурно-историческият резерват се намира в Стария град и представлява полу-остров, дълъг около 850 м. и широк 350 м. Старият град е обявен за архитектурно-исторически резерват с национално значение с постановление № 243 на МС от 18.07.1956 г. През 1983 г. ЮНЕСКО го включва в Списъка на паметниците на Световното културно наследство. 

    По време на цялото си съществуване градът винаги е бил ограждан от крепостни стени, останки от които са запазени и до днес. Първите крепостни стени са построени от траките през VІІІ в.пр.Хр., след това през V в.пр.Хр. гръцките колонизатори също строят крепостни съоръжения. След като римляните завладяват Месемврия, също използват крепостните стени. Периодът, през който Месемврия е под управлението на Византийската империя, е време на активна строителна дейност (V в.н.е.). От този период е най-добре запазена крепостната стена около градската порта. По време на ранновизантийската епоха е издигната крепостна стена и на югозападния бряг, която е запазена и до днес. 

Църквата "Св. Сфетан", Несебър, Старият град

 След като Римската импе-рия мести столицата си в Константинопол, а христи-янската религия става официална, в Месемврия започват да се строят много християнски храмове. От периода ХІ - ХІІІ в. е църквата „Свети Стефан” или Новата митрополия. По план църквата представлява трикорабна базилика, изградена от каменни блокове и тухли. Изографисана е през 1599 г., в нея са изобразени над 1000 фигури в 258 композиции. В църквата са запазени оригинален по стил рисуван иконостас от края на ХVІ в. и резбован архиерейски трон и амвон от края на ХVІІІ век. Църквата не е действаща и е превърната в музеен обект. Обявена е за архитектурно-строителен паметник в брой 41 на Държавен вестник от 1964 г. Намира се в близост до амфитеатъра на Несебър.

    В близост до нея се намира недостроената църква „Свети Йоан Алитургетус” от ХІV в. Храмът е пострадал сериозно от земетресение през 1913 г., а днес е обект със свободен достъп. През 1964 г. получава статут на архитектурно-строителен паметник на културата с национално значение. 

Църквата "Христос Пантократор", Несебър, Старият град

    В центъра на Стария Несебър се намира един от най-добре запазените храмове от Средновековието - църквата „Христос Пантократор”. Храмът е строен през ХІІІ - ХІV в. и има правоъгълна форма. Обявен е за архитектурно-строителен паметник на културата с национално значение в брой 41 на Държавен вестник от 1964 г. 

    Друга църква музеен обект е храмът „Свети Спас”. Тази църква е строена през 1609 г. със средствата на богат несебърски гражданин. През ХVІІ век е изографисана, а в пода й дълги години е била съхранявана надгробната плоча на византийската принцеса Матаиса Кантакузина Палеологина, която сега е изложена в Археологическия музей в града. Храмът е обявен за архитектурно-строителен паметник на културата с национално значение в брой 41 на Държавен вестник през 1964 г. 

   Разхождайки се из Несебър, туристите могат да видят и останки от ранновизантийски терми (бани). Баните са строени през VІ в., а до края на VІІІ в. са били използвани според основното си предназначение, след което са преустроени и се използват за жилищни и стопански нужди. В непосредствена близост до тях се намира друга църква - „Света Параскева”. Строена е през ХІІІ - ХІV в. и има изключително интересна архитектура. Обявена е за архитектурно-строителен паметник на културата в брой 41 на Държавен вестник от 1964 г.

    Централната църква на някогашна Месемврия носи името на Св. София, така както е било и в столицата на Византия Константинопол. Наричана е още Старата митрополия. Дължината на храма е 25,50 метра, отвътре е бил измазан с хоросан и стенописан, а целият под е бил покрит с мозайка от малки разноцветни камъчета. Базиликата е била изградена в края на V и началото на VІ век. Сегашния си вид тя е придобила в началото на ІХ век. Обявена е за архитектурно-строителен паметник на културата с национално значение през 1964 г. в брой 41 на Държавен вестник. 

    В близост до нея при разкопки през 1968 г. е открита църквата „Свети Димитър“, от която са запазени стълбовете, поддържали купола на храма. Според различни предания в Несебър е имало около 40 църкви, а днес има данни за 23 от тях. Освен църквите, превърнати в музейни обекти, в Стария град могат да бъдат видени още няколко реставрирани и в добро състояние храма. „Свети Йоан Кръстител” е построена през Х век. В нея има запазен ктиторски портрет от ХІV в. Обявена е за архитектурно-строителен паметник на културата с национално значение в брой 41 на Държавен вестник от 1964 г. Храмът „Свети Архангели Михаил и Гавраил” е с богата външна украса. Обявен е в брой 41 на Държавен вестник от 1964 г. за архитектурно-строителен паметник на културата. На северния бряг на полуострова са останките на базиликата „Богородица Елеуса”, строена е през VІ в., а според исторически сведения е била и част от манастирски комплекс. Днес църквата е реставрирана и частично консервирана. Обявена е за архитектурно-строителен паметник на културата в брой 41 на Държавен вестник от 1964 г.
  Освен Археологическия музей, на територията на полуострова се намира и Етнографският музей на Несебър. Експозицията му е разположена във възрожденската къща Москояни. Къщата е типичен представител на несебърската жилищна архитектура, строена е през 1804 г. и е била собственост на богат несебърски търговец. В музея са представени предмети и вещи от бита и занаятите на жителите на Несебър, както и традиционни местни носии.
  За повече информация:
  Архитектурно-исторически резерват "Старинен Несебър"

Археологически музей, Несебър

   Несебър (Месемврия) е един от най-старите български градове, населен от заселници от град Мегара и нейните колонии Бизантион и Калхедон в края на VI в. пр. Хр. До идването на българите селището е било от тракийски и гръцки тип. Градът е включен в пределите на България през 812 г., когато хан Крум го завладява и населението му се обогатява със славяни и българи. По късно за по-продължителен период Несебър (както го наричат славяните) е отново български при управлението на цар Симеон Велики.

   Археологическите изследвания и разкопки в несебърския полуостров и района на града през последните четирсет години разкриват изключителни находки от значими паметници на културата, свидетелстващи за богатата история на антична Месамбрия и средновековния Несебър.

   По тази причина през 1994 г. е открит и археологи-ческият музей в града и голяма част от експонатите са включени в неговата експозиция, обхващаща фоайе и 4 зали. Създаден е през 1956 год. и първата му експозиция е уредена в църквата „Св. Йоан Кръстител". В новата си сграда, строена специално за музей по проект на арх. Христо Коев, той се премества през 1994 год. Тук е уредена експозицията „Несебър през вековете", в която са представени многобройни паметници на културата, илюстриращи историята на античната Месамбрия и средновековния Несебър. Експозиционната площ на музея обхваща фоайе и четири зали.Той е включен и в Стоте национални туристически Във фоайето е изложена дипломата на ЮНЕСКО, документираща вписването през 1983 г. на старата част на град Несебър в листата на световното културно наследство.

 Сред уникалните артефакти в музея са откритият изключително важен надпис-декрет в чест на тракийския вожд Садала, датиран от III в. пр. Хр. и даващ богата информация за взаимоотношенията на гръцкия полис със съседните траки, както и експонираното сребърно съкровище от монети-тетрадрахми, в които преобладават тракийските имитации, което допълва сведенията за ролята на местното тракийско население в политическия и икономически живот на града през XXI-I в. пр. Хр.

Малко за България

    Като страна с хилядолетна история и наследство, оставено от древни цивилизации, България има какво да предложи на своите гости, които имат интереси в областта на историята, културата, етнографията, религията, архитектурата и изкуството. По територията на цялата страна са пръснати уникални археологически открития – древни селищни могили от епохата на неолита, тракийски светилища и гробници, останки от римски градове, византийски и средновековни крепости, архитектурни резервати, етнографски комплекси, църкви и манастири, текета и много други.

    Въпреки че заема само 2% от територията на Европа, в страната ни са регистрирани около 40 000 исторически паметници (7 от които в Списъка на ЮНЕСКО на световното културно наследство), 36 културни резервата, 160 манастира, около 330 музея и галерии. Тук се включват праисторически находки, тракийски гробници, обекти от гръцката епоха, римски крепости, исторически паметници от времето на Първото и Второто българско царство, както и архитектурни забележителности от епохата на Възраждането.

    Като емблематични за България могат да се посочат паметниците, включени в Списъка на ЮНЕСКО: Казанлъшката гробница (ІV-ІІІ в. пр.Хр.), Тракийската гробница при село Свещари край Разград (ІІІ в. пр.Хр.), Мадарският конник (VІІІ в.), Боянската църква (Х-ХІ в.), Ивановските скални църкви край Русе (Х-ХІV в.), Рилският манастир (Х в.), Старият град в Несебър.

    Карановската селищна могила е основата, на която се създава Карановската хронологическа система, която служи за еталон при синхронизацията на европейските праисторически култури. Огромен интерес представлява Долината на тракийските царе, в която са разкрити над 15 гробници. В страната ни се намира и Перперикон, който е считан за храма на бог Дионис с прорицалище, равно на прочутото светилище на Аполон в Делфи. Смята се, че това е столицата на Одриското царство. В района на с. Старосел, Пловдивско, е открит най-големият тракийски царски комплекс с храм- мавзолей в Югоизточна Европа. Във Варненския некропол е открито най-старото злато в света.

    В страната са запазени и много манастири, съхранили българската вяра и култура – Рилският манастир, Бачковският манастир, Троянският манастир, Земенският манастир, Роженският манастир, Килифаревският манастир, Соколският манастир и др. В страната има и много църкви, уникални със своите образци на българските иконографски, дърворезбарски и зографски школи. В тях се съхраняват и много ценни ръкописи. На остров Свети Иван край Созопол са открити мощите на свети Йоан Кръстител.

    Възрожденският дух и култура на България могат да бъдат открити в много от българските градове и села - Котел, Копривщица, Карлово, Калофер, Сопот, Елена, Трявна, Банско, Мелник, Стария Пловдив, Гела, Широка лъка, Момчиловци, Орехово, Смилян, Арда, Долен, Лещен, Ковачевица, Плетена, Боженци, Рибарица, Жеравна, Орешак, Медвен, Скандало, Арбанаси, Българи, Кости, Бръшлян, Младежко и др. Много са и възможностите за туристите да се запознаят с традиционни български занаяти като дърворезба, бродерия, грънчарство, плетиво и т.н. Такива се предлагат в архитектурно-етнографския музей на открито „Етъра” край Габрово, етнографските комплекси „Стария Добрич” и „Чифлика” край Албена, Банско, етнографския комплекс „Кулата” – Казанлък, етнографския ареален комплекс – Златоград, „Вароша” – Благоевград, етнографския комплекс „Бръшлян” – Малко Търново и др.

    В страната има и много възможности за опознаване на традиционните стопански дейности по нашите земи – производство на розово масло, на вино и др.

    България има и изключително богат фолклорен календар. В него са включени много традиции и обичаи, чрез които туристът може да се докосне до българския бит и култура - Сурва (Васильовден), Йордановден – Богоявление, Ивановден, Антоновден, Трифон Зарезан, Мартуване (Мартеници), Сирни заговезни, Кукеровден, Тодоровден, Благовещение, Великден, Гергьовден, Голяма Богородица, Димитровден, Голяма задушница, Бъдни вечер, Коледа. В много български села са запазени древни традиции и обичаи, които се практикуват и до днес. Такива са Лазаровден, Цветница, кукери, коледари, нестинари и много други. Изключително атрактивни са и фолклорните фестивали и събори - Международен кукерски фестивал „Старчевата” (Разлог), Международен фестивал на маскарадните игри „Сурва” – Перник, Събор на етносите (община Белослав), Международен фолклорен фестивал (Велико Търново), Национален фолклорен събор „Рожен”, Международното гайдарско надсвирване в с. Гела и много други.

    В страната функционират над 200 музея. Единствени по рода си са Музеят на киселото мляко в с. Студен извор (Трънско), Музеят на розата в Казанлък, Музеят на транспорта в Русе, Музеят на резбарското изкуство в Трявна, Музеят на хумора в Габрово, Музеят по история на медицината във Варна, Музеят на мозайките в Девня, Музеят на солта в гр. Поморие, Политехническият музей в град София, Националният антропологичен музей в София, Музеят на авиацията в Пловдив, Музеят на виното в Плевен, Националният исторически музей, музей „Земята и хората” и много други.

    Календарът в страната изобилства от културни прояви, част от които са София Филм Фест, фестивалът „Любовта е лудост” – Варна, фестивалът „Варненско лято”, „Мартенски музикални дни” в Русе, „Софийски музикални седмици”, „Аполония”, Spirit of Burgas, Каварна рок фест и много други.

Климат и води

    Климатът в Бургас и региона се характеризира като средиземноморски субтропичен, със сравнително равномерни валежи през четирите сезона. Лятото е дълго и сухо с максимални дневни температури над 20 °C, зимата - влажна и мека. Средната годишна температура е 13-14 °C, което позволява топлолюбяща вечнозелена флора като морски бор, лаврови дървета, маслини, каменнен дъб и някои видове палма да се отглеждат в региона. 

    Град Малко Търново е обявен за климатичен курорт от национално значение от 1967 г. Изключително благоприятни за климато- и морелечение са всички селища по Черноморското крайбрежие. 

    В областта има термални минерални извори с различна температура и химически състав, които са важни за балнеологичния и морския туризъм. Важен ресурс за туризма в областта са минералните извори в близост до гр. Бургас, около които са се развили балнеолечебни курорти (в бургаския квартал Банево се намират Бургаски минерални бани, известни със лековитата си вода, която извира гореща (41 °C).

Резервати и национални паркове в Бургаска област

    Тук се намират 4 от природните резервати с международно значение: „Узунбоджак” (обявен за защитена територия на 13.12.1956 година, а през март 1977 година е включен в списъка на биосферните резервати по програмата "Човек и биосфера" на ЮНЕСКО с обща площ от 2581,5хектара. До 1913 в резервата е имало и рисове.), „Силкосия” (най-старата защитена територия в България. Резерватът е създаден на 29 юни 1933 г. с цел опазването на вечнозелените храстови формации,обхващащи най-високите части на резервата. Тогава носи името „Горна Еленица —Силкосия“. Обхваща територия от 396 хектара в планина Странджа), „Ропотамо” (разположен на около 50километра южно от град Бургас в район с изключително разнообразие включващо разнообразни биотопи. На територията на резервата се намират множество интересни и уникални природни обекти - лиманът на река Ропотамо, блатото Аркутино, лонгозни гори, които на тази географска ширина се срещат много рядко,различни скални феномени, мочурища, блата и други. Резерватът е част от по-голямата защитена зона „Рамсарско място Ропотамо“) и „Атанасовско езеро”(намира се североизточно от Бургас, в посока към град Варна. През 1970 г. 170ха от северната част на езерото са обявени за защитена територия, а през 1980г. и за природен резерват. На 28 ноември 1980 г. поддържаният резерват Атанасовско езеро става част от Рамсарската конвенция - международно споразумение за опазване местообитанията на водолюбивите птици). Сред природните забележителности е заливът Алепу.За защитените местности, са определени устието на р. Велека, езерото Вая и Пода, популярни като места за наблюдение на птиците. В областта се намират архитектурния резерват с. Бръшлян и фолклорния резерват - с. Българи.

    Бургас е ограден с три различни по своя характер езера - Атанасовско, Вая и Мандра. Те заедно с Поморийското езеро, образуват най- големият комплекс от естествени влажни зони у нас, с обща площ 9500 ха. Единственото тук в България и Черноморския басейн са запазени традиционните солници - тези на Атанасовско и Поморийско езеро. В езерата са установени 340 от всички 400 вида птици, описани за страната. Заради своята уникалност четирите езера са обявени за Рамсарски територии, а богатството на видове птици ги определя като орнитологично важни места.

    Черноморското крайбрежие, плажовете с фин "златен" пясък и термалните минерални извори предоставят благоприятни условия за отдих и за развитието на балнеологичен и морски туризъм. Лонгозните крайречни гори по протежението на реките Ропотамо и Велека, красивите реки Дяволска и Факийска, разнообразието от дивеч в Странджа планина и Сакар планина и природните резервати са предпоставка за развитие и на еко и ловен туризъм. Природата е запазена в много резервати и паркове като „Силкосия” (най-старият резерват в България – 1933 г.),Националните паркове „Ропотамо” и „Странджа”, резерватите „Дюни” и „Водните лилии”, и др.

Запознайте се с Бургаска област

    Бургаска област е разположена в Югоизточна България и е най-голямата административна област в България. Нейната източна граница е Черно море, на запад граничи с областите Сливен и Ямбол, на север - с областите Варна и Шумен, а на юг граничи с Р Турция. Заобиколена е от езерото Вая, Атанасовското езеро и Мандренското езеро.

    През Бургас минава паневропейски транспортен коридор №8. Географското положение на областта е изключително благоприятно и транспортната обезпеченост до основните туристически обекти в областта е напълно осигурена чрез международно летище, пристанища, ж.п. гара, шосеен достъп.

Релефът е разнообразен. Бургаска област включва привлекателните дялове на Източна Стара планина, северните разклонения на Странджа планина, Природен парк "Странджа", източните части на Горнотракийската низина, Бургаската низина, а на изток - южното Черноморско крайбрежие. Преобладават низини с надморска височина до 200 м и хълмисти земи. Низинният пояс е представен главно от Бургаската низина, Карнобатското и Айтоското поле - удобни за механизирано обработване на земята. Около една трета от територията е заета от хълмисти възвишения, които са удобни за отглеждане на лозя и овошки. Северните части на областта са заети от дялове на източна Стара планина, които слабо надвишават 1000 м и не представляват съществена пречка за комуникациите с областите от Североизточна България. В южната част на областта е разположена Странджа планина с най-висок връх Градище (710 м височина).

    Разчленената брегова линия създава добри възможности за изграждането на пристанища. Широката и дълга плажна ивица, малките острови и полуострови, лагуни и лимани и пясъчните дюни благоприятстват развитието на морския рекреативен туризъм.

    Бургаска област обхваща изключително разнообразни природни дадености, ценни археологически богатства и културно-исторически паметници. Тя разполага с биоклиматични и балнеолечебни ресурси, горски ресурси, пясъчно-плажни ивици и дюни за развитие на рекреационна дейност.

Население на Бургаска област към 31.12.2011 г. | Create infographics